Masha13 (Мария Шандуркова)
115 156
Nov 28, 2010, 4:14 PM

Рефрен 

  Poetry » Love
932 0 10

Самотна заспивам,

а толкова близки

заспиват със мисъл за мен.

Но никой, но никой

от тях не поиска

да бъде завинаги с мен.

 

Отдавна забравени,

дребни несгоди

споделяха често пред мен.

Но никой, но никой

към смях не ме води –

по-тъжни са всички от мен.

 

От труд уморени,

от страх посребрени,

почиваха често при мен.

Но никой, но никой

от тях не намери

две думи красиви за мен.

 

Самотна заспивам,

а толкова близки

заспиват със мисъл за мен.

Един само искам

от тях да помисли

да бъде завинаги с мен.

 

 

© Мария Шандуркова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??