Регенезис
Мечтите ми безшумно се стопиха -
целунати снежинки. Топъл дъх
в гърдите ми разтапяше ги тихо,
додето не проби оголен връх.
Напуснаха ме всичките Надежди.
Една подир една. Във строен ред.
Не ги виня. Омръзнах им изглежда
със скучния си мрачен светоглед.
С косите си отрязах я - до корен -
и глупавата Вяра. Да се маха.
Тъй с камъка по-лесно е нагоре,
а после безболезнен ще е крахът.
Оголих се, изгонила ги всички.
Родих се пак в немирна голота.
Нима повярвахте, че съм самичка?
Оркестър, туш!
Да влезе Любовта!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Попова Todos los derechos reservados
Сила и женственост! Супер силно!
