Регенезис
Мечтите ми безшумно се стопиха -
целунати снежинки. Топъл дъх
в гърдите ми разтапяше ги тихо,
додето не проби оголен връх.
Напуснаха ме всичките Надежди.
Една подир една. Във строен ред.
Не ги виня. Омръзнах им изглежда
със скучния си мрачен светоглед.
С косите си отрязах я - до корен -
и глупавата Вяра. Да се маха.
Тъй с камъка по-лесно е нагоре,
а после безболезнен ще е крахът.
Оголих се, изгонила ги всички.
Родих се пак в немирна голота.
Нима повярвахте, че съм самичка?
Оркестър, туш!
Да влезе Любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
Сила и женственост! Супер силно!
