Река

6 ene 2009, 19:20

Poesía » Del paisaje

802 0 2

Ида от планинското било,

като малък ручей се родих,

от земни недра сила добих,

по стъпките на кошута поех.

Родена от сълзите на дъгата,

погалена от лъчите на деня,

в съня ви напевно бълбукам -

сияйна,

синеока,

тънкоснажна,

измила нозете на тревите,

укротила стъпките на вятъра,

нашепвам ви,

че тук на земята е раят -

в пъстродевствени поляни,

ухаещи на риган и мента,

огласени от птичите песни.

Малка симфония под открито небе,

царството небесно с пухени облаци.

Малка рекичка,

но сила могъща ви нося.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.