Река
Ида от планинското било,
като малък ручей се родих,
от земни недра сила добих,
по стъпките на кошута поех.
Родена от сълзите на дъгата,
погалена от лъчите на деня,
в съня ви напевно бълбукам -
сияйна,
синеока,
тънкоснажна,
измила нозете на тревите,
укротила стъпките на вятъра,
нашепвам ви,
че тук на земята е раят -
в пъстродевствени поляни,
ухаещи на риган и мента,
огласени от птичите песни.
Малка симфония под открито небе,
царството небесно с пухени облаци.
Малка рекичка,
но сила могъща ви нося.
© Павлина Петкова All rights reserved.
