Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
24 mar 2013, 15:14

Река без сенки 

  Poesía » Otra
727 0 8

Няма клони в реката. И няма река по дърветата.

Няма нищо, което да вае плътта на сълзата.

Отразена вода. Огледало с повърхност за слепите.

Насочи го към теб. Ще те тегли в света наобратно.

 

Нечувствителен свят. Преобърнат. Без ехо и спомени.

Пророкуван отвъд всички бледи надежди за „после“.

Качваш първо стъпало и риташ с главата си ложата,

откъдето ти маха един необръснат, стар гостенин.

 

Ти му знаеш лицето с измачкана кожа, с усмивката

като древна, прегърбена вила без няколко зъба.

Тръгваш рязко назад и напъхваш гласа си на скришно.

Стягаш бързо очите си с най-нечупливия възел…

 

Дим без глас и очи, задушен от прескока на плитко.

Огледална Вселена с човеци без сянка в реката си.

Няма вятър, от който да лъхне простор за обичане.

Няма нищо, което да вае плътта на сълзата…

© Ружа Матеева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??