Река без сенки
Няма клони в реката. И няма река по дърветата.
Няма нищо, което да вае плътта на сълзата.
Отразена вода. Огледало с повърхност за слепите.
Насочи го към теб. Ще те тегли в света наобратно.
Нечувствителен свят. Преобърнат. Без ехо и спомени.
Пророкуван отвъд всички бледи надежди за „после“.
Качваш първо стъпало и риташ с главата си ложата,
откъдето ти маха един необръснат, стар гостенин.
Ти му знаеш лицето с измачкана кожа, с усмивката
като древна, прегърбена вила без няколко зъба.
Тръгваш рязко назад и напъхваш гласа си на скришно.
Стягаш бързо очите си с най-нечупливия възел…
Дим без глас и очи, задушен от прескока на плитко.
Огледална Вселена с човеци без сянка в реката си.
Няма вятър, от който да лъхне простор за обичане.
Няма нищо, което да вае плътта на сълзата…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ружа Матеева Всички права запазени
