Река без сенки
Няма клони в реката. И няма река по дърветата.
Няма нищо, което да вае плътта на сълзата.
Отразена вода. Огледало с повърхност за слепите.
Насочи го към теб. Ще те тегли в света наобратно.
Нечувствителен свят. Преобърнат. Без ехо и спомени.
Пророкуван отвъд всички бледи надежди за „после“.
Качваш първо стъпало и риташ с главата си ложата,
откъдето ти маха един необръснат, стар гостенин.
Ти му знаеш лицето с измачкана кожа, с усмивката
като древна, прегърбена вила без няколко зъба.
Тръгваш рязко назад и напъхваш гласа си на скришно.
Стягаш бързо очите си с най-нечупливия възел…
Дим без глас и очи, задушен от прескока на плитко.
Огледална Вселена с човеци без сянка в реката си.
Няма вятър, от който да лъхне простор за обичане.
Няма нищо, което да вае плътта на сълзата…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ружа Матеева Все права защищены
