Река без сенки
Няма клони в реката. И няма река по дърветата.
Няма нищо, което да вае плътта на сълзата.
Отразена вода. Огледало с повърхност за слепите.
Насочи го към теб. Ще те тегли в света наобратно.
Нечувствителен свят. Преобърнат. Без ехо и спомени.
Пророкуван отвъд всички бледи надежди за „после“.
Качваш първо стъпало и риташ с главата си ложата,
откъдето ти маха един необръснат, стар гостенин.
Ти му знаеш лицето с измачкана кожа, с усмивката
като древна, прегърбена вила без няколко зъба.
Тръгваш рязко назад и напъхваш гласа си на скришно.
Стягаш бързо очите си с най-нечупливия възел…
Дим без глас и очи, задушен от прескока на плитко.
Огледална Вселена с човеци без сянка в реката си.
Няма вятър, от който да лъхне простор за обичане.
Няма нищо, което да вае плътта на сълзата…
© Ружа Матеева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Къде се загуби, талантиво момиче?
-
"Няма вятър, от който да лъхне простор за обичане."
!!! -
!
-
Хубаво е, че продължаваш да публикуваш.
С теб е по-друго тук. -
За съжаление си права!
-
!!
-
Дълбока философия, размисли ме, не знам дали в желаната от твореца посока, но със сигурност въздейства!!!
адмирации! -
"Нечувствителен свят. Преобърнат. Без ехо и спомени."
"Огледална Вселена с човеци без сянка в реката си."
И е странно,че Господ е ваял с любов
и с любов е чертал кръстопътища изпити.
После вдигнал ръце.(Имаш избор- криле или ров)
И при двете се стига в посока обичане...
Аплодисменти!Разпиля ме!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
