Реката
От извора си буйна тръгва
и по наклонено корито.
И през гори, и през полета
се спуска гордо, упорито.
Събира си вода по пътя
от ручейчета и рекички.
И нежно мие бреговете
с невидими за нас ръчички.
Едрее тя и си пълнее
към устието си надоло.
И блясва ù снагата цяла
в полето неприлично голо.
И с бавна и широка крачка -
накрая без да разбере,
разлива се и нашироко,
и се превръща във море.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
