Реката

23 abr 2014, 22:15

Poesía

235 0 1

От извора си буйна тръгва

и по наклонено корито.

И през гори, и през полета

се спуска гордо, упорито.

Събира си вода по пътя

от ручейчета и рекички.

И нежно мие бреговете

с невидими за нас ръчички.

Едрее тя и си пълнее

към устието си надоло.

И блясва ù снагата цяла

в полето неприлично голо.

И с бавна и широка крачка -

накрая без да разбере,

разлива се и нашироко,

и се превръща във море.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.