Реката
От извора си буйна тръгва
и по наклонено корито.
И през гори, и през полета
се спуска гордо, упорито.
Събира си вода по пътя
от ручейчета и рекички.
И нежно мие бреговете
с невидими за нас ръчички.
Едрее тя и си пълнее
към устието си надоло.
И блясва ù снагата цяла
в полето неприлично голо.
И с бавна и широка крачка -
накрая без да разбере,
разлива се и нашироко,
и се превръща във море.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
