stivi797 (Стефан Янев)
77 196
7 ene 2014, 23:20

Реката на живота 

  Poesía
543 0 2

В този миг аз политам нагоре -

а под мене е прашната степ.

Нищо и никога не ще се повтори -

но докрай ще сме двамата с теб.

 

Който тъй, като мен е воювал -

знае - днес ще е наша нощта.

Аз не искам повече безумства -

освен нежното - на любовта.

 

Нека с лека ръка ме отхвърлят -

но целувам я тази ръка.

И дарявам и миг - на безсмъртие -

който не се среща така.

 

Няма защо да убеждавам, да говоря -

за любов, за вярност, за чест.

Аз поднасям цветя - а не спомени.

А и обич - тук, а и днес.

 

Не засищам първичното в себе си -

а вървя към духовен възход.

И във името на благоденствието

смъртта превръщам в живот.

 

Всичко тъй е красиво и прелестно -

аз се смея и смееш се ти.

Пак е пролет и всичко променя се...

И животът отново цъфти.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всъщност го написах по идея от едно стихотворение на Недялко Йорданов.... И се радвам, че се е получило.
  • Текстът ти предава усещане за любов и надежда, харесва ми.
Propuestas
: ??:??