Реката на живота 2010
В този миг аз политам нагоре -
а под мене е прашната степ.
Нищо и никога не ще се повтори -
но докрай ще сме двамата с теб.
Който тъй, като мен е воювал -
знае - днес ще е наша нощта.
Аз не искам повече безумства -
освен нежното - на любовта.
Нека с лека ръка ме отхвърлят -
но целувам я тази ръка.
И дарявам и миг - на безсмъртие -
който не се среща така.
Няма защо да убеждавам, да говоря -
за любов, за вярност, за чест.
Аз поднасям цветя - а не спомени.
А и обич - тук, а и днес.
Не засищам първичното в себе си -
а вървя към духовен възход.
И във името на благоденствието
смъртта превръщам в живот.
Всичко тъй е красиво и прелестно -
аз се смея и смееш се ти.
Пак е пролет и всичко променя се...
И животът отново цъфти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Янев Всички права запазени
