Реката на живота

stivi797 (Стефан Янев)
77 196

7.01.2014 г., 23:20 ч.

Поезия

549 0 2

В този миг аз политам нагоре -

а под мене е прашната степ.

Нищо и никога не ще се повтори -

но докрай ще сме двамата с теб.

Който тъй, като мен е воювал -

знае - днес ще е наша нощта.

Аз не искам повече безумства -

освен нежното - на любовта.

Нека с лека ръка ме отхвърлят -

но целувам я тази ръка.

И дарявам и миг - на безсмъртие -

който не се среща така.

Няма защо да убеждавам, да говоря -

за любов, за вярност, за чест.

Аз поднасям цветя - а не спомени.

А и обич - тук, а и днес.

Не засищам първичното в себе си -

а вървя към духовен възход.

И във името на благоденствието

смъртта превръщам в живот.

Всичко тъй е красиво и прелестно -

аз се смея и смееш се ти.

Пак е пролет и всичко променя се...

И животът отново цъфти.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

stivi797 (Стефан Янев)

2014-01-08T11:11:22+02:00

Всъщност го написах по идея от едно стихотворение на Недялко Йорданов.... И се радвам, че се е получило.
Човек (Анна Станоева)

2014-01-08T10:41:05+02:00

Текстът ти предава усещане за любов и надежда, харесва ми.