21 jul 2024, 16:46

Реката на живота ни влече

703 2 8

Реката на живота ни влече
към брегове далечни ни отвежда
забравата след нас ще потече
от дните, нявга чакани с надежда.

 

Аз търся пристан на незнаен бряг
за да премисля минали години
на дните ни безмилостният бяг
да спра за миг преди да ги отмина.

 

Но бъдещето скрито е в мъгла
безспир нататък времето ни носи
вървим към недовършени дела
и вечно нерешените въпроси.

 

Да можехме да вярваме в това
че бъдещето вече е известно
че друг решава нашата съдба
и казва що е редно или грешно.

 

Но трябва да решаваме сами
на зарове с' съдбата да играем
със спомена за миналите дни
и бъдеще, което да не знаем.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Огнян Железов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Огнян_Железов (Огнян Железов) - само тогава се чувстваш жив и нужен!
  • Благодаря Palenka! Все пак е по-добре да плуваш, нали?
  • Дали ще се оставиш на течението, ще плуваш или ще седиш на брега и ще наблюдаваш как животът изтича?
    Много добре написано!
  • Благодаря Ина! А за това имаме ли свободна воля да решаваме, преобладаващото съвременно мнение е: да, имаме. Ако аз открадна кокошка от съседа си, счита се, че съм го направил по своя воля. Но има и философи (като Бенедикт Спиноза например) които считат, че всичко е предопределено, т.е. има написана съдба. Следователно, било писано да открадна кокошката.
  • Да, низ от избори и всеки води към определени последствия. Хубав стих си написал!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...