Реката на живота ни влече
Реката на живота ни влече
към брегове далечни ни отвежда
забравата след нас ще потече
от дните, нявга чакани с надежда.
Аз търся пристан на незнаен бряг
за да премисля минали години
на дните ни безмилостният бяг
да спра за миг преди да ги отмина.
Но бъдещето скрито е в мъгла
безспир нататък времето ни носи
вървим към недовършени дела
и вечно нерешените въпроси.
Да можехме да вярваме в това
че бъдещето вече е известно
че друг решава нашата съдба
и казва що е редно или грешно.
Но трябва да решаваме сами
на зарове с' съдбата да играем
със спомена за миналите дни
и бъдеще, което да не знаем.
© Огнян Железов All rights reserved.
