Огнян_Железов (Огнян Железов)
22 57
21 июл. 2024 г., 16:46

Реката на живота ни влече 

  Поэзия » Философская
217 2 8

Реката на живота ни влече
към брегове далечни ни отвежда
забравата след нас ще потече
от дните, нявга чакани с надежда.

 

Аз търся пристан на незнаен бряг
за да премисля минали години
на дните ни безмилостният бяг
да спра за миг преди да ги отмина.

 

Но бъдещето скрито е в мъгла
безспир нататък времето ни носи
вървим към недовършени дела
и вечно нерешените въпроси.

 

Да можехме да вярваме в това
че бъдещето вече е известно
че друг решава нашата съдба
и казва що е редно или грешно.

 

Но трябва да решаваме сами
на зарове с' съдбата да играем
със спомена за миналите дни
и бъдеще, което да не знаем.


 

© Огнян Железов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Огнян_Железов (Огнян Железов) - само тогава се чувстваш жив и нужен!
  • Благодаря Palenka! Все пак е по-добре да плуваш, нали?
  • Дали ще се оставиш на течението, ще плуваш или ще седиш на брега и ще наблюдаваш как животът изтича?
    Много добре написано!
  • Благодаря Ина! А за това имаме ли свободна воля да решаваме, преобладаващото съвременно мнение е: да, имаме. Ако аз открадна кокошка от съседа си, счита се, че съм го направил по своя воля. Но има и философи (като Бенедикт Спиноза например) които считат, че всичко е предопределено, т.е. има написана съдба. Следователно, било писано да открадна кокошката.
  • Да, низ от избори и всеки води към определени последствия. Хубав стих си написал!
  • Благодаря ви! Писах го дълго, искаше ми се да звучи някак си по-оптимистично.
  • Прекрасно стихотворение!
  • Хубаво! Много!
Предложения
: ??:??