3 abr 2008, 21:28

Реки от дъжд 

  Poesía » Otra
689 1 18
Реки от дъжд - природното безумие.
Вали от свода, в мислите вали.
И въпреки защитата от думи,
прогизналата съвест те боли.

Не можеш да пребродиш през мъглите,
затиснали сърцето ти с юмрук.
Напразно и за кой ли път се питаш
каква вина доведе те до тук.

Умората просмуква се до дъно...
По вените реки от кал пълзят.
Готов си примирено да потънеш,
загубил изход, светлина и път.

Но онзи упорит Овен не иска
да прибере рогата и да спре!
Защото пази проверена истина:
реките имат излаз на море.


© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??