3 abr 2008, 21:28

Реки от дъжд

  Poesía » Otra
818 1 18
Реки от дъжд - природното безумие.
Вали от свода, в мислите вали.
И въпреки защитата от думи,
прогизналата съвест те боли.

Не можеш да пребродиш през мъглите,
затиснали сърцето ти с юмрук.
Напразно и за кой ли път се питаш
каква вина доведе те до тук.

Умората просмуква се до дъно...
По вените реки от кал пълзят.
Готов си примирено да потънеш,
загубил изход, светлина и път.

Но онзи упорит Овен не иска
да прибере рогата и да спре!
Защото пази проверена истина:
реките имат излаз на море.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...