Стихийно младостта си заминава,
стихийно - както е дошла.
Гузно във душите ни разтваря
пропасти от съвест и тъма.
Сърцата, които са се врекли,
изгонват своите тела -
цигарено зазидват ги в тераси,
семейно връзват ги в легла.
С болка личното забравят -
скриват гробно любовта.
Прозорци на съдбовност вяла
зейват в нейната мъгла. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse