ATodorov (Александър Тодоров)
34 37
19 dic 2009, 19:09

Реквием 

  Poesía » De amor
637 0 3

 

 

 

 

 

 

Стихийно младостта си заминава,
стихийно - както е дошла.
Гузно във душите ни разтваря
пропасти от съвест и тъма.
Сърцата, които са се врекли,
изгонват своите тела -
цигарено зазидват ги в тераси,
семейно връзват ги в легла.
С болка личното забравят -
скриват гробно любовта.
Прозорци на съдбовност вяла
зейват в нейната мъгла.
И сякаш никога не е горяла.
И сякаш никога не е била.
И сякаш всяко нейно днешно
изстива утре в обичта.

 

 

© Александър Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??