ATodorov (Александър Тодоров)
34 37
Dec 19, 2009, 7:09 PM

Реквием 

  Poetry » Love
615 0 3

 

 

 

 

 

 

Стихийно младостта си заминава,
стихийно - както е дошла.
Гузно във душите ни разтваря
пропасти от съвест и тъма.
Сърцата, които са се врекли,
изгонват своите тела -
цигарено зазидват ги в тераси,
семейно връзват ги в легла.
С болка личното забравят -
скриват гробно любовта.
Прозорци на съдбовност вяла
зейват в нейната мъгла.
И сякаш никога не е горяла.
И сякаш никога не е била.
И сякаш всяко нейно днешно
изстива утре в обичта.

 

 

© Александър Тодоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??