Стихийно младостта си заминава,
стихийно - както е дошла.
Гузно във душите ни разтваря
пропасти от съвест и тъма.
Сърцата, които са се врекли,
изгонват своите тела -
цигарено зазидват ги в тераси,
семейно връзват ги в легла.
С болка личното забравят -
скриват гробно любовта.
Прозорци на съдбовност вяла
зейват в нейната мъгла.
И сякаш никога не е горяла.
И сякаш никога не е била.
И сякаш всяко нейно днешно
изстива утре в обичта.
© Александър Тодоров All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
