Стихийно младостта си заминава,
стихийно - както е дошла.
Гузно във душите ни разтваря
пропасти от съвест и тъма.
Сърцата, които са се врекли,
изгонват своите тела -
цигарено зазидват ги в тераси,
семейно връзват ги в легла.
С болка личното забравят -
скриват гробно любовта.
Прозорци на съдбовност вяла
зейват в нейната мъгла.
И сякаш никога не е горяла.
И сякаш никога не е била.
И сякаш всяко нейно днешно
изстива утре в обичта.
© Александър Тодоров All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
