ATodorov (Александър Тодоров)
34 37
19.12.2009 г., 19:09 ч.

Реквием 

  Поезия » Любовна
638 0 3

 

 

 

 

 

 

Стихийно младостта си заминава,
стихийно - както е дошла.
Гузно във душите ни разтваря
пропасти от съвест и тъма.
Сърцата, които са се врекли,
изгонват своите тела -
цигарено зазидват ги в тераси,
семейно връзват ги в легла.
С болка личното забравят -
скриват гробно любовта.
Прозорци на съдбовност вяла
зейват в нейната мъгла.
И сякаш никога не е горяла.
И сякаш никога не е била.
И сякаш всяко нейно днешно
изстива утре в обичта.

 

 

© Александър Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??