20 oct 2004, 10:23

Реквием

  Poesía
1.2K 0 6

                      РЕКВИЕМ

 

Мечтите ми няма да влязат в поеми,

защото те всички са в минало време.

Нападна ги страшният вирус на СПИН-а,

когато бях само на десет години.

Във миг периодът латентен изтече,

а аз осемнайсет навършил бях вече.

Последва внезапна мъчителна криза,

предвестник на бъдещи тежки акцизи.

Тях плащах редовно до двайсет и седем,

дори за случайните малки победи.

През тези години неспирно усещах,

как вирусът с “Огън! т-клетките среща.

Накрая те бяха напълно избити,

а след тях угаснаха бързо мечтите.

Злощастно докрай ги съдбата ориса,

ако и илюзии те да били са.

Така че в поеми не ще се излеят

за тях реквиеми аз тихо ще пея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разбира се, че не е хубаво. Ами нали и аз това казвам - пуст формализъм. Напоследък обаче май започвам да се отърсвам от него. (Имам предвид най-новите: "Когато ти" и "Когато аз".) А "Реквием"-ът е от 87-ма.
  • Светозаре, ами то и това не е много хубаво в поределени моменти, тъй като на моменти от опит да римуваш изпадаш в положението да използваш малко наивни рими. Изключвам този случай (макар че виждам две).
  • Благодаря, по други литературни форуми съм обяснявал, че съм голям формалист и като така се старая да римувам (или поне риТмувам) тотално.
  • страхотна рима!харесва ми!!!!
  • Благодаря, правя каквото мога.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...