Реквием
РЕКВИЕМ
Мечтите ми няма да влязат в поеми,
защото те всички са в минало време.
Нападна ги страшният вирус на СПИН-а,
когато бях само на десет години.
Във миг периодът латентен изтече,
а аз осемнайсет навършил бях вече.
Последва внезапна мъчителна криза,
предвестник на бъдещи тежки акцизи.
Тях плащах редовно до двайсет и седем,
дори за случайните малки победи.
През тези години неспирно усещах,
как вирусът с “Огън!” т-клетките среща.
Накрая те бяха напълно избити,
а след тях угаснаха бързо мечтите.
Злощастно докрай ги съдбата ориса,
ако и илюзии те да били са.
Така че в поеми не ще се излеят –
за тях реквиеми аз тихо ще пея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Димитров Всички права запазени
