Svetozar (Атанас Димитров)
85 172
20 окт. 2004 г., 10:23

Реквием 

  Поэзия
988 0 6

                      РЕКВИЕМ

 

Мечтите ми няма да влязат в поеми,

защото те всички са в минало време.

Нападна ги страшният вирус на СПИН-а,

когато бях само на десет години.

Във миг периодът латентен изтече,

а аз осемнайсет навършил бях вече.

Последва внезапна мъчителна криза,

предвестник на бъдещи тежки акцизи.

Тях плащах редовно до двайсет и седем,

дори за случайните малки победи.

През тези години неспирно усещах,

как вирусът с “Огън!” т-клетките среща.

Накрая те бяха напълно избити,

а след тях угаснаха бързо мечтите.

Злощастно докрай ги съдбата ориса,

ако и илюзии те да били са.

Така че в поеми не ще се излеят –

за тях реквиеми аз тихо ще пея...

© Атанас Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разбира се, че не е хубаво. Ами нали и аз това казвам - пуст формализъм. Напоследък обаче май започвам да се отърсвам от него. (Имам предвид най-новите: "Когато ти" и "Когато аз".) А "Реквием"-ът е от 87-ма.
  • Светозаре, ами то и това не е много хубаво в поределени моменти, тъй като на моменти от опит да римуваш изпадаш в положението да използваш малко наивни рими. Изключвам този случай (макар че виждам две).
  • Благодаря, по други литературни форуми съм обяснявал, че съм голям формалист и като така се старая да римувам (или поне риТмувам) тотално.
  • страхотна рима!харесва ми!!!!
  • Благодаря, правя каквото мога.
  • Много хубаво произведение! Поздравления!
Предложения
: ??:??