Oct 20, 2004, 10:23 AM

Реквием

  Poetry
1.2K 0 6

                      РЕКВИЕМ

 

Мечтите ми няма да влязат в поеми,

защото те всички са в минало време.

Нападна ги страшният вирус на СПИН-а,

когато бях само на десет години.

Във миг периодът латентен изтече,

а аз осемнайсет навършил бях вече.

Последва внезапна мъчителна криза,

предвестник на бъдещи тежки акцизи.

Тях плащах редовно до двайсет и седем,

дори за случайните малки победи.

През тези години неспирно усещах,

как вирусът с “Огън! т-клетките среща.

Накрая те бяха напълно избити,

а след тях угаснаха бързо мечтите.

Злощастно докрай ги съдбата ориса,

ако и илюзии те да били са.

Така че в поеми не ще се излеят

за тях реквиеми аз тихо ще пея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разбира се, че не е хубаво. Ами нали и аз това казвам - пуст формализъм. Напоследък обаче май започвам да се отърсвам от него. (Имам предвид най-новите: "Когато ти" и "Когато аз".) А "Реквием"-ът е от 87-ма.
  • Светозаре, ами то и това не е много хубаво в поределени моменти, тъй като на моменти от опит да римуваш изпадаш в положението да използваш малко наивни рими. Изключвам този случай (макар че виждам две).
  • Благодаря, по други литературни форуми съм обяснявал, че съм голям формалист и като така се старая да римувам (или поне риТмувам) тотално.
  • страхотна рима!харесва ми!!!!
  • Благодаря, правя каквото мога.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...