18 feb 2013, 0:05  

Реквием за великия артист

888 0 0

                                                        Реквием за великия артист Тодор Колев

                                                                              

                                                                   В твоите роли,

                                                                   с твоята игра

                                                                   на хората показваше

                                                                   тяхната съдба.

                                                                   Как живее всеки 

                                                                   в родината ти любима

                                                                   и в комичен образ

                                                                   осмя мнозина.

                                                                   Човек беше

                                                                   от народа

                                                                   и човек - артист

                                                                   по природа.

                                                                   В мрачни дни

                                                                   даваше искрица

                                                                   на всеки - усмивка,

                                                                   споходена от сълзица.

                                                                                   

                                                                   Но Тя дойде,

                                                                   не ти даде отсрочка,

                                                                   посочи деня

                                                                   и сложи точка.

                                                                   Оркестър свири

                                                                   на своите отони.

                                                                   На театъра,

                                                                   зад мълчаливите колони,

                                                                   на фасадата маските плачат

                                                                   с отпуснати край тях гирлянди.

                                                                   Върволица от хора

                                                                   пред тях крачат -

                                                                   обикновени

                                                                   и сред тях таланти.

                                                                   Бавно пристъпват

                                                                   към първия ред,

                                                                   пред който ти си

                                                                   под твоя портрет.

                                                                   На съдбата

                                                                   това било е воля -

                                                                   в Народния театър за драма

                                                                   да изпълниш

                                                                   последната си роля

                                                                   от "Живота на Адама".

                                                                                                    

                                             Поклон пред великия артист Тодор Колев - Адама

                                                                                                            

                                                                                     17.02.2013 година                                

                                                                                                     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...