18 февр. 2013 г., 00:05  

Реквием за великия артист

893 0 0

                                                        Реквием за великия артист Тодор Колев

                                                                              

                                                                   В твоите роли,

                                                                   с твоята игра

                                                                   на хората показваше

                                                                   тяхната съдба.

                                                                   Как живее всеки 

                                                                   в родината ти любима

                                                                   и в комичен образ

                                                                   осмя мнозина.

                                                                   Човек беше

                                                                   от народа

                                                                   и човек - артист

                                                                   по природа.

                                                                   В мрачни дни

                                                                   даваше искрица

                                                                   на всеки - усмивка,

                                                                   споходена от сълзица.

                                                                                   

                                                                   Но Тя дойде,

                                                                   не ти даде отсрочка,

                                                                   посочи деня

                                                                   и сложи точка.

                                                                   Оркестър свири

                                                                   на своите отони.

                                                                   На театъра,

                                                                   зад мълчаливите колони,

                                                                   на фасадата маските плачат

                                                                   с отпуснати край тях гирлянди.

                                                                   Върволица от хора

                                                                   пред тях крачат -

                                                                   обикновени

                                                                   и сред тях таланти.

                                                                   Бавно пристъпват

                                                                   към първия ред,

                                                                   пред който ти си

                                                                   под твоя портрет.

                                                                   На съдбата

                                                                   това било е воля -

                                                                   в Народния театър за драма

                                                                   да изпълниш

                                                                   последната си роля

                                                                   от "Живота на Адама".

                                                                                                    

                                             Поклон пред великия артист Тодор Колев - Адама

                                                                                                            

                                                                                     17.02.2013 година                                

                                                                                                     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....