Feb 18, 2013, 12:05 AM  

Реквием за великия артист

889 0 0

                                                        Реквием за великия артист Тодор Колев

                                                                              

                                                                   В твоите роли,

                                                                   с твоята игра

                                                                   на хората показваше

                                                                   тяхната съдба.

                                                                   Как живее всеки 

                                                                   в родината ти любима

                                                                   и в комичен образ

                                                                   осмя мнозина.

                                                                   Човек беше

                                                                   от народа

                                                                   и човек - артист

                                                                   по природа.

                                                                   В мрачни дни

                                                                   даваше искрица

                                                                   на всеки - усмивка,

                                                                   споходена от сълзица.

                                                                                   

                                                                   Но Тя дойде,

                                                                   не ти даде отсрочка,

                                                                   посочи деня

                                                                   и сложи точка.

                                                                   Оркестър свири

                                                                   на своите отони.

                                                                   На театъра,

                                                                   зад мълчаливите колони,

                                                                   на фасадата маските плачат

                                                                   с отпуснати край тях гирлянди.

                                                                   Върволица от хора

                                                                   пред тях крачат -

                                                                   обикновени

                                                                   и сред тях таланти.

                                                                   Бавно пристъпват

                                                                   към първия ред,

                                                                   пред който ти си

                                                                   под твоя портрет.

                                                                   На съдбата

                                                                   това било е воля -

                                                                   в Народния театър за драма

                                                                   да изпълниш

                                                                   последната си роля

                                                                   от "Живота на Адама".

                                                                                                    

                                             Поклон пред великия артист Тодор Колев - Адама

                                                                                                            

                                                                                     17.02.2013 година                                

                                                                                                     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...