Реквием за великия артист Тодор Колев
В твоите роли,
с твоята игра
на хората показваше
тяхната съдба.
Как живее всеки
в родината ти любима
и в комичен образ
осмя мнозина.
Човек беше
от народа
и човек - артист
по природа.
В мрачни дни
даваше искрица
на всеки - усмивка,
споходена от сълзица.
Но Тя дойде,
не ти даде отсрочка,
посочи деня
и сложи точка.
Оркестър свири
на своите отони.
На театъра,
зад мълчаливите колони,
на фасадата маските плачат
с отпуснати край тях гирлянди.
Върволица от хора
пред тях чакат -
обикновени
и сред тях таланти.
Бавно пристъпват
към първия ред,
пред който ти си
под твоя портрет.
На съдбата
това било е воля -
в Народния театър за драма
да изпълниш
последната си роля
от "Живота на Адама".
Поклон пред великия артист Тодор Колев - Адама
17.02.2013 година
© Никола Яндов Всички права запазени