2 mar 2006, 16:32

Религия

  Poesía
895 0 4

Религия

Бели лястовици няма.
Има птици без крила.
Има криво огледало,
от което ме е страх.
Ако в него се огледам
и за миг се престраша,
кой от там ще ме погледне?
Колко черна е душата
на изстрадалия грешник?
Колко честни са очите
на фалшивите светци?
И защо остават скрити
думите? Защо мълчи
тоя, дето ти е ближен?
Може би защото Бог
злобно му е скъсал ризата
и му е отворил гроба...

Може да е богохулно,
но животът е такъв.
Коленете ми до кокъл
са изстъргани. До кръв.
А не спирам да се моля...
Може би е просто навик.
Или пък си е нормално
да осъмваш пред олтара
в тишината.
И да стенеш
до побъркване, до лудост.

Вътре в теб да е студено
и да не осъмва чудото....


Венцислава Симеонова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислава Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...