2.03.2006 г., 16:32

Религия

897 0 4

Религия

Бели лястовици няма.
Има птици без крила.
Има криво огледало,
от което ме е страх.
Ако в него се огледам
и за миг се престраша,
кой от там ще ме погледне?
Колко черна е душата
на изстрадалия грешник?
Колко честни са очите
на фалшивите светци?
И защо остават скрити
думите? Защо мълчи
тоя, дето ти е ближен?
Може би защото Бог
злобно му е скъсал ризата
и му е отворил гроба...

Може да е богохулно,
но животът е такъв.
Коленете ми до кокъл
са изстъргани. До кръв.
А не спирам да се моля...
Може би е просто навик.
Или пък си е нормално
да осъмваш пред олтара
в тишината.
И да стенеш
до побъркване, до лудост.

Вътре в теб да е студено
и да не осъмва чудото....


Венцислава Симеонова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...