VenY (Венцислава Симеонова)
78 152
2.03.2006 г., 16:32 ч.

Религия 

  Поезия
711 0 4

Религия

Бели лястовици няма.
Има птици без крила.
Има криво огледало,
от което ме е страх.
Ако в него се огледам
и за миг се престраша,
кой от там ще ме погледне?
Колко черна е душата
на изстрадалия грешник?
Колко честни са очите
на фалшивите светци?
И защо остават скрити
думите? Защо мълчи
тоя, дето ти е ближен?
Може би защото Бог
злобно му е скъсал ризата
и му е отворил гроба...

Може да е богохулно,
но животът е такъв.
Коленете ми до кокъл
са изстъргани. До кръв.
А не спирам да се моля...
Може би е просто навик.
Или пък си е нормално
да осъмваш пред олтара
в тишината.
И да стенеш
до побъркване, до лудост.

Вътре в теб да е студено
и да не осъмва чудото....


Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??