30 mar 2017, 23:56

Реликтово

Poesía

802 4 10

Тъмно небе отеква в очите -
две хапки в чинията, наречена лице.
Бедняшка колиба е тялото
с един-единствен гостенин - Смъртта.

В тихата фуга на вятъра
са милиардите гласове:
мъртвите непознати приятели -
неродените врагове...

Раздели на две Самотата си. -
Раздай половината на всяко дете.
Другата подложи под главата си -
да спиш по на меко в своя ковчег.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2017-04-04T09:46:22+03:00
esenna (Нина Стоянова)

Толкова е черно всичко и изведнъж - дете , проблясък лъч, поздравления!

2017-04-02T22:32:58+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

След такава картина,мълча!!!Застопори ме, майстор си!

2017-04-01T01:44:54+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Може би самотата ще свърши със смъртта? Замислих се, а едно дете винаги изпълва живота ни! Поздрави!

2017-03-31T18:22:07+03:00
Izumrudkata (Катя)

"Раздели на две Самотата си. -
Раздай половината на всяко дете."
Младене, благодаря ти за дълбочината на стиха!

"Твореца се усамотявя,за да отвори ума си.
Да извади и избродира произведението си.
Да преодолее злободневието и да сътвори
гениална песъчинка.Всеки процес на загърбване
и преживяване, омиротворяване, възраждане
и създаване включва и изисква самота.
Тя е катарзис - така нужното изчепкване на неволите
на човека.Самотата е ключът и прехода към
по - щастлив живот.Тя е объркващият и плашещ
елемент когато вървим по верандата на Рая."
Зара Кънчева

Пожелавам ти, много светлина по - пътя ти!

2017-03-31T14:52:09+03:00

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0