30.03.2017 г., 23:56

Реликтово

Поезия

805 4 10

Тъмно небе отеква в очите -
две хапки в чинията, наречена лице.
Бедняшка колиба е тялото
с един-единствен гостенин - Смъртта.

В тихата фуга на вятъра
са милиардите гласове:
мъртвите непознати приятели -
неродените врагове...

Раздели на две Самотата си. -
Раздай половината на всяко дете.
Другата подложи под главата си -
да спиш по на меко в своя ковчег.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2017-04-04T09:46:22+03:00
esenna (Нина Стоянова)

Толкова е черно всичко и изведнъж - дете , проблясък лъч, поздравления!

2017-04-02T22:32:58+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

След такава картина,мълча!!!Застопори ме, майстор си!

2017-04-01T01:44:54+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Може би самотата ще свърши със смъртта? Замислих се, а едно дете винаги изпълва живота ни! Поздрави!

2017-03-31T18:22:07+03:00
Izumrudkata (Катя)

"Раздели на две Самотата си. -
Раздай половината на всяко дете."
Младене, благодаря ти за дълбочината на стиха!

"Твореца се усамотявя,за да отвори ума си.
Да извади и избродира произведението си.
Да преодолее злободневието и да сътвори
гениална песъчинка.Всеки процес на загърбване
и преживяване, омиротворяване, възраждане
и създаване включва и изисква самота.
Тя е катарзис - така нужното изчепкване на неволите
на човека.Самотата е ключът и прехода към
по - щастлив живот.Тя е объркващият и плашещ
елемент когато вървим по верандата на Рая."
Зара Кънчева

Пожелавам ти, много светлина по - пътя ти!

2017-03-31T14:52:09+03:00