Mar 30, 2017, 11:56 PM

Реликтово

Poetry

801 4 10

Тъмно небе отеква в очите -
две хапки в чинията, наречена лице.
Бедняшка колиба е тялото
с един-единствен гостенин - Смъртта.

В тихата фуга на вятъра
са милиардите гласове:
мъртвите непознати приятели -
неродените врагове...

Раздели на две Самотата си. -
Раздай половината на всяко дете.
Другата подложи под главата си -
да спиш по на меко в своя ковчег.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2017-04-04T09:46:22+03:00
esenna (Нина Стоянова)

Толкова е черно всичко и изведнъж - дете , проблясък лъч, поздравления!

2017-04-02T22:32:58+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

След такава картина,мълча!!!Застопори ме, майстор си!

2017-04-01T01:44:54+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Може би самотата ще свърши със смъртта? Замислих се, а едно дете винаги изпълва живота ни! Поздрави!

2017-03-31T18:22:07+03:00
Izumrudkata (Катя)

"Раздели на две Самотата си. -
Раздай половината на всяко дете."
Младене, благодаря ти за дълбочината на стиха!

"Твореца се усамотявя,за да отвори ума си.
Да извади и избродира произведението си.
Да преодолее злободневието и да сътвори
гениална песъчинка.Всеки процес на загърбване
и преживяване, омиротворяване, възраждане
и създаване включва и изисква самота.
Тя е катарзис - така нужното изчепкване на неволите
на човека.Самотата е ключът и прехода към
по - щастлив живот.Тя е объркващият и плашещ
елемент когато вървим по верандата на Рая."
Зара Кънчева

Пожелавам ти, много светлина по - пътя ти!

2017-03-31T14:52:09+03:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0