23 may 2007, 16:18

РЕЛИКВИ

  Poesía
1.2K 0 6
РЕЛИКВИ

Лудуват страстите с победен крясък.
Рушат представите за чест и ценност.
И шества глупостта - каква нелепост -
да славиш грубите с гласеца ласкав...

След празника заглъхнал - тъжен блясък,
угаснал в делничната всекидневност -
стърчи превзетата отвътре крепост,
обвита в тишина, която стряска.

А стъпканите чувства са реликви.
От кулите, скрепени с пот, се свличат:
разкош и нищета, подлец и личност,
и утрешна трева над тях пониква.

Но ти не си археолога,
а пепелта от вчерашния огън.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...