РЕЛИКВИ
РЕЛИКВИ
Лудуват страстите с победен крясък.
Рушат представите за чест и ценност.
И шества глупостта - каква нелепост -
да славиш грубите с гласеца ласкав...
След празника заглъхнал - тъжен блясък,
угаснал в делничната всекидневност -
стърчи превзетата отвътре крепост,
обвита в тишина, която стряска.
А стъпканите чувства са реликви.
От кулите, скрепени с пот, се свличат:
разкош и нищета, подлец и личност,
и утрешна трева над тях пониква.
Но ти не си археолога,
а пепелта от вчерашния огън.
© Любен Стефанов All rights reserved.
