9 mar 2011, 9:54

Релсов път до винарната

  Poesía
836 0 11

 

========

 

Цяла вечер раждам безсмислици,

в главата ми е пияно-бушуващо.

Правя се, уж, на добрата орисница,

но ти ме слушаш все по-нечуващо.

 

А аз бързам - към твойто завръщане

през дупките на димните кръгове.

Гоня времето - пясъчно го обръщам.

Май към теб преждевременно тръгнах.

 

Гадая по звездите, греещи утре,

нашето вчерашно сбъдване.

Но продължавам траверси да тътря

и, сглобявайки път, да се влюбвам.

 

Грешно средих релсите. Шахматно.

Само денем да се следва зиг-зага.

Няма нощни влакове към необятното.

Две ръце казват "сбогом". И бягат.

 

А аз ще последвам вагончето слаломно

до винарната, дето лекува заблуди.

И на връщане, щастлива и духом, и тялом,

за мен ще си казват "Не пияна, а - луда!"

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...