Mar 9, 2011, 9:54 AM

Релсов път до винарната

  Poetry
833 0 11

 

========

 

Цяла вечер раждам безсмислици,

в главата ми е пияно-бушуващо.

Правя се, уж, на добрата орисница,

но ти ме слушаш все по-нечуващо.

 

А аз бързам - към твойто завръщане

през дупките на димните кръгове.

Гоня времето - пясъчно го обръщам.

Май към теб преждевременно тръгнах.

 

Гадая по звездите, греещи утре,

нашето вчерашно сбъдване.

Но продължавам траверси да тътря

и, сглобявайки път, да се влюбвам.

 

Грешно средих релсите. Шахматно.

Само денем да се следва зиг-зага.

Няма нощни влакове към необятното.

Две ръце казват "сбогом". И бягат.

 

А аз ще последвам вагончето слаломно

до винарната, дето лекува заблуди.

И на връщане, щастлива и духом, и тялом,

за мен ще си казват "Не пияна, а - луда!"

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...