9.03.2011 г., 9:54

Релсов път до винарната

834 0 11

 

========

 

Цяла вечер раждам безсмислици,

в главата ми е пияно-бушуващо.

Правя се, уж, на добрата орисница,

но ти ме слушаш все по-нечуващо.

 

А аз бързам - към твойто завръщане

през дупките на димните кръгове.

Гоня времето - пясъчно го обръщам.

Май към теб преждевременно тръгнах.

 

Гадая по звездите, греещи утре,

нашето вчерашно сбъдване.

Но продължавам траверси да тътря

и, сглобявайки път, да се влюбвам.

 

Грешно средих релсите. Шахматно.

Само денем да се следва зиг-зага.

Няма нощни влакове към необятното.

Две ръце казват "сбогом". И бягат.

 

А аз ще последвам вагончето слаломно

до винарната, дето лекува заблуди.

И на връщане, щастлива и духом, и тялом,

за мен ще си казват "Не пияна, а - луда!"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...