Презряла всички норми и задръжки,
по дяволите възрастта и класата,
жената в мен говори с теб по мъжки
и дръзко хвърля картите на масата.
Отдавна не държа да съм обичана,
комфортна зона-луди пълнолуния.
Презрях те за безумното ти вричане.
Обикнах те за хладното бездумие.
Не се боиш и гол прекрачваш прага ми.
На собствен риск нахлуваш във душата ми,
за мене свърши времето за бягане.
Ще бягаш ли?...Е, затвори вратата ми...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
"Нищо с"Н"
Долавяш ли – и времето замря!
Само аз и ти. Сами и голи.
Гледай ме! Това... това... това... –
каквото виждаш – все е твое.
Ненужни и излишни свян и страх...
За какво са ти благоприлични роли?
Аз ще си взема всичко със замах –
дори, което няма как да стане мое!
Скрий там, под дрехите ни, скромността!
Издишай във лицето ми всички задръжки!
Дошла си в стаята ми, а тук властва лудостта;
Тук управляват моите представи мъжки...
„Не мога!” – Ти май говориш си сама.
„Не искам” – Това, тук двойно се наказва.
„Недей!” – За мен покана е това.
Тук, всичко с „Н” е забранено да се казва!
Сега си с мен – хапù, грабù!
Утре ще ме имаш ли – не зная.
Дали е „Някакво Начало”?
За „Н”-то казах ти, нали?!
„Началото” щом липсва
Няма как да дойде „Краят”.
