Презряла всички норми и задръжки,
по дяволите възрастта и класата,
жената в мен говори с теб по мъжки
и дръзко хвърля картите на масата.
Отдавна не държа да съм обичана,
комфортна зона-луди пълнолуния.
Презрях те за безумното ти вричане.
Обикнах те за хладното бездумие.
Не се боиш и гол прекрачваш прага ми.
На собствен риск нахлуваш във душата ми,
за мене свърши времето за бягане.
Ще бягаш ли?...Е, затвори вратата ми...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
"Нищо с"Н"
Долавяш ли – и времето замря!
Само аз и ти. Сами и голи.
Гледай ме! Това... това... това... –
каквото виждаш – все е твое.
Ненужни и излишни свян и страх...
За какво са ти благоприлични роли?
Аз ще си взема всичко със замах –
дори, което няма как да стане мое!
Скрий там, под дрехите ни, скромността!
Издишай във лицето ми всички задръжки!
Дошла си в стаята ми, а тук властва лудостта;
Тук управляват моите представи мъжки...
„Не мога!” – Ти май говориш си сама.
„Не искам” – Това, тук двойно се наказва.
„Недей!” – За мен покана е това.
Тук, всичко с „Н” е забранено да се казва!
Сега си с мен – хапù, грабù!
Утре ще ме имаш ли – не зная.
Дали е „Някакво Начало”?
За „Н”-то казах ти, нали?!
„Началото” щом липсва
Няма как да дойде „Краят”.
