21 jul 2019, 21:13

Репортаж от най-северният север на България

  Poesía
916 0 3



Омръзнаха ми кметски самохвалства
в тази безидейна община.
Омръзнаха ми тъпите нахалства,
да убеждават в крива правина.

Комарите множат се и пробиват
кожите ни като Сингер-маш.
Изпръскани сме с всякакво разбиране.
Търпение е бойният ни марш.

Тирове редят се на опашка
сякаш, че излизат от Европа.
Опънати са нервите, юнашки.
Сърца,  като ръждива панта хлопат...

Кметът,  награден и е похвален
от своите,  естествено позьори.
Не искам спомени да преговарям.
Не е той първи,  а не е и втори...

Промяната е само във мечтите.
Народът вие,  сякаш на умряло.
Все от главите идват ни бедите.
Времето на север?  То е спряло.




 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз съм от тоя тъй наречен северозападнал край/от Лом/,сега дори директния влак ни отнеха,а едно време го наричаха "мазния влак",че хранеше с провизии София и другите градове.Имаше няколко завода,сега са руина...А аз мислех,Валентине,че пишеш преди всичко хумор,затова така съм те "възпяла"в последния си стих "Питах музата" като такъв....
  • Цяла Северна България е подценена, забравена и върви към унищожение. Вижте как всичко се прави само между София и Бургас - то не бе магистрала "Тракия", то не бе бъдещата бърза ж.п. линя пак между тези два привилегировани два града, а от друга страна голямото Нищо във връзките между.София - Плевен - Търново- Русе-варна. И особената злост и ожесточение в маргинализирането и унищожаването на Варна, респективно на целия Североизточен регион - целта е да стане по-беден и мизерен от Северозападния дори.
  • Да, за съжаление този район от родината ни сякаш е забравен. Вадят се някакви статистики, говорят си с цифри, а зад тях се крие трагедията на хората, които сякаш нямат лица...
    Отлично познавам тази реалност, затова и почувствах този стих толкова близък.
    Поздравявам те.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...