Репортаж от най-северният север на България
Омръзнаха ми кметски самохвалства
в тази безидейна община.
Омръзнаха ми тъпите нахалства,
да убеждават в крива правина.
Комарите множат се и пробиват
кожите ни като Сингер-маш.
Изпръскани сме с всякакво разбиране.
Търпение е бойният ни марш.
Тирове редят се на опашка
сякаш, че излизат от Европа.
Опънати са нервите, юнашки.
Сърца, като ръждива панта хлопат...
Кметът, награден и е похвален
от своите, естествено позьори.
Не искам спомени да преговарям.
Не е той първи, а не е и втори...
Промяната е само във мечтите.
Народът вие, сякаш на умряло.
Все от главите идват ни бедите.
Времето на север? То е спряло.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
