23 oct 2015, 16:06

Решетка

  Poesía
452 0 2

 

 

Как си, друже?

Бива, бива! Шавам ...

Някому дали си още

нужен?

Силно се надявам ...

А защо си омърлушен?

Вдявам, вдявам ...

кърпя с конеца си Живота ...

усуква се, не става -

на таз игла ухото

малко е - като душата,

през нея лошото не вдява,

доброто само 

преминава ...

Добре де, не кърпи!

Смени иглата -

вземи такваз, за плетка,

не вдявай, изплети си шала

за душата -

топъл, мек и светъл ...

Той, Животът е решетка -

заплитай го до края ...!

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...