23 oct 2015, 16:06

Решетка 

  Poesía
328 0 2

 

 

Как си, друже?

Бива, бива! Шавам ...

Някому дали си още

нужен?

Силно се надявам ...

А защо си омърлушен?

Вдявам, вдявам ...

кърпя с конеца си Живота ...

усуква се, не става -

на таз игла ухото

малко е - като душата,

през нея лошото не вдява,

доброто само 

преминава ...

Добре де, не кърпи!

Смени иглата -

вземи такваз, за плетка,

не вдявай, изплети си шала

за душата -

топъл, мек и светъл ...

Той, Животът е решетка -

заплитай го до края ...!

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??