Как си, друже?
Бива, бива! Шавам ...
Някому дали си още
нужен?
Силно се надявам ...
А защо си омърлушен?
Вдявам, вдявам ...
кърпя с конеца си Живота ...
усуква се, не става -
на таз игла ухото
малко е - като душата,
през нея лошото не вдява,
доброто само
преминава ...
Добре де, не кърпи!
Смени иглата -
вземи такваз, за плетка,
не вдявай, изплети си шала
за душата -
топъл, мек и светъл ...
Той, Животът е решетка -
заплитай го до края ...!
© Валентин Василев Todos los derechos reservados