23 окт. 2015 г., 16:06

Решетка

451 0 2

 

 

Как си, друже?

Бива, бива! Шавам ...

Някому дали си още

нужен?

Силно се надявам ...

А защо си омърлушен?

Вдявам, вдявам ...

кърпя с конеца си Живота ...

усуква се, не става -

на таз игла ухото

малко е - като душата,

през нея лошото не вдява,

доброто само 

преминава ...

Добре де, не кърпи!

Смени иглата -

вземи такваз, за плетка,

не вдявай, изплети си шала

за душата -

топъл, мек и светъл ...

Той, Животът е решетка -

заплитай го до края ...!

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...