Oct 23, 2015, 4:06 PM

Решетка 

  Poetry
329 0 2

 

 

Как си, друже?

Бива, бива! Шавам ...

Някому дали си още

нужен?

Силно се надявам ...

А защо си омърлушен?

Вдявам, вдявам ...

кърпя с конеца си Живота ...

усуква се, не става -

на таз игла ухото

малко е - като душата,

през нея лошото не вдява,

доброто само 

преминава ...

Добре де, не кърпи!

Смени иглата -

вземи такваз, за плетка,

не вдявай, изплети си шала

за душата -

топъл, мек и светъл ...

Той, Животът е решетка -

заплитай го до края ...!

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??