Oct 23, 2015, 4:06 PM

Решетка

  Poetry
447 0 2

 

 

Как си, друже?

Бива, бива! Шавам ...

Някому дали си още

нужен?

Силно се надявам ...

А защо си омърлушен?

Вдявам, вдявам ...

кърпя с конеца си Живота ...

усуква се, не става -

на таз игла ухото

малко е - като душата,

през нея лошото не вдява,

доброто само 

преминава ...

Добре де, не кърпи!

Смени иглата -

вземи такваз, за плетка,

не вдявай, изплети си шала

за душата -

топъл, мек и светъл ...

Той, Животът е решетка -

заплитай го до края ...!

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...