18 dic 2020, 8:15

Ретроспекция

  Poesía » Otra
976 10 11

Завърнах се по бреговете
на пианото...
Диезите надигнаха вълните.
Страхът ми се закле, че ще остане,
докато съм способна да обичам.


Екваторът премина през душата
на болния за птичета декември.
Едно листо, забравило да падне,
на вятъра в ината потрепери.


Бемолите поискаха очите ми,
преплуваха скандални съжаления
и времето заседна в плитчините
с жестоките си земни намерения.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имам слабост към стихотворения, в които съжителстват свободно и закономерно с текста музикални термини. Самата аз съм автор на няколко такива, Рени.
    Благодаря ти за удоволствието!
    Светли Рождественски празници ти желая, скъпа! И здраве на теб и близките ти!💕
  • Весели Коледни Празници, приятели! Нека Коледния дух ви окриля целогодишно!
  • Хубаво пишеш, извира от чувствителната ти душа и грабва читателя !
  • Браво, Рени! Ти винаги поддържаш високото ниво!
  • Силно! Поздравления, Рени!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...