18 dic 2020, 8:15

Ретроспекция

  Poesía » Otra
977 10 11

Завърнах се по бреговете
на пианото...
Диезите надигнаха вълните.
Страхът ми се закле, че ще остане,
докато съм способна да обичам.


Екваторът премина през душата
на болния за птичета декември.
Едно листо, забравило да падне,
на вятъра в ината потрепери.


Бемолите поискаха очите ми,
преплуваха скандални съжаления
и времето заседна в плитчините
с жестоките си земни намерения.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имам слабост към стихотворения, в които съжителстват свободно и закономерно с текста музикални термини. Самата аз съм автор на няколко такива, Рени.
    Благодаря ти за удоволствието!
    Светли Рождественски празници ти желая, скъпа! И здраве на теб и близките ти!💕
  • Весели Коледни Празници, приятели! Нека Коледния дух ви окриля целогодишно!
  • Хубаво пишеш, извира от чувствителната ти душа и грабва читателя !
  • Браво, Рени! Ти винаги поддържаш високото ниво!
  • Силно! Поздравления, Рени!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...