18 дек. 2020 г., 08:15

Ретроспекция

973 10 11

Завърнах се по бреговете
на пианото...
Диезите надигнаха вълните.
Страхът ми се закле, че ще остане,
докато съм способна да обичам.


Екваторът премина през душата
на болния за птичета декември.
Едно листо, забравило да падне,
на вятъра в ината потрепери.


Бемолите поискаха очите ми,
преплуваха скандални съжаления
и времето заседна в плитчините
с жестоките си земни намерения.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имам слабост към стихотворения, в които съжителстват свободно и закономерно с текста музикални термини. Самата аз съм автор на няколко такива, Рени.
    Благодаря ти за удоволствието!
    Светли Рождественски празници ти желая, скъпа! И здраве на теб и близките ти!💕
  • Весели Коледни Празници, приятели! Нека Коледния дух ви окриля целогодишно!
  • Хубаво пишеш, извира от чувствителната ти душа и грабва читателя !
  • Браво, Рени! Ти винаги поддържаш високото ниво!
  • Силно! Поздравления, Рени!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...