18.12.2020 г., 8:15 ч.

Ретроспекция 

  Поезия » Друга
5.0 / 13
624 10 11

Завърнах се по бреговете
на пианото...
Диезите надигнаха вълните.
Страхът ми се закле, че ще остане,
докато съм способна да обичам.


Екваторът премина през душата
на болния за птичета декември.
Едно листо, забравило да падне,
на вятъра в ината потрепери.


Бемолите поискаха очите ми,
преплуваха скандални съжаления
и времето заседна в плитчините
с жестоките си земни намерения.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
  • Разхождам се а мислите ми диви душата ми ядосана ръмжи пътеките... ......
  • Тази щедрост не ми я хвалете дето сутрин раздава блага – от трохи на среднощни банкети и очаква покл...

Още произведения »