18.12.2020 г., 8:15

Ретроспекция

966 10 11

Завърнах се по бреговете
на пианото...
Диезите надигнаха вълните.
Страхът ми се закле, че ще остане,
докато съм способна да обичам.


Екваторът премина през душата
на болния за птичета декември.
Едно листо, забравило да падне,
на вятъра в ината потрепери.


Бемолите поискаха очите ми,
преплуваха скандални съжаления
и времето заседна в плитчините
с жестоките си земни намерения.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имам слабост към стихотворения, в които съжителстват свободно и закономерно с текста музикални термини. Самата аз съм автор на няколко такива, Рени.
    Благодаря ти за удоволствието!
    Светли Рождественски празници ти желая, скъпа! И здраве на теб и близките ти!💕
  • Весели Коледни Празници, приятели! Нека Коледния дух ви окриля целогодишно!
  • Хубаво пишеш, извира от чувствителната ти душа и грабва читателя !
  • Браво, Рени! Ти винаги поддържаш високото ниво!
  • Силно! Поздравления, Рени!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...