6 nov 2007, 12:01

Ретроспекция на дисекция

1.2K 0 22
Извадих те от старите албуми.
Усмихната. Красива.
Както винаги.

Вината си изтрих със стара гума.
Усмивката изрязах.
Креа-thievery.

Наслагвах я във всеки следващ спомен.
Понякога заставаше
накриво.

На твоето лице. Отвор огромен.
Усмивка недопаснала.
Красиво.

Извадих я от старите албуми.
Усмихната целувката.
Естествена.

Изрязах я. С отровно празни думи.
Замазах я. Наслагвах я.
Намествах я.

Във спомени за весели лета.
Морета, пясък, музика
и кораби.

И песни. В неотварящи уста.
Протести във очи.
Безмерно тровени.

Изрязах ги от старите албуми.
Усмивката. Целувката.
Страстта.

Наслагвах си в сърцето артемумии.
Обичах те.
Със ножица в ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аууу!Пак ме разби!
    "Обичах те.
    Със ножица в ръка."-Страхотно,запомнящо се!Отнемащо дъха!
  • Стига резА, Кашъмов... не остана!

    Много хубав стих!
    Браво!
  • Поздравления и от мен, Тома. Ама е малко сташничко. Пластичната хирургия май не е много подходяща за старите албуми...
    Да оставим спомените такива, каквито са и там, където са. Така май е по-добре...
    Или поне аз така мисля...
    Щото не е ясно, като "срежеш" някой стар албум какво точно ще излезе от "срязаното"...
  • Лелеее! Страшно е!
  • Поздравления, Тома!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....