6 нояб. 2007 г., 12:01

Ретроспекция на дисекция

1.2K 0 22
Извадих те от старите албуми.
Усмихната. Красива.
Както винаги.

Вината си изтрих със стара гума.
Усмивката изрязах.
Креа-thievery.

Наслагвах я във всеки следващ спомен.
Понякога заставаше
накриво.

На твоето лице. Отвор огромен.
Усмивка недопаснала.
Красиво.

Извадих я от старите албуми.
Усмихната целувката.
Естествена.

Изрязах я. С отровно празни думи.
Замазах я. Наслагвах я.
Намествах я.

Във спомени за весели лета.
Морета, пясък, музика
и кораби.

И песни. В неотварящи уста.
Протести във очи.
Безмерно тровени.

Изрязах ги от старите албуми.
Усмивката. Целувката.
Страстта.

Наслагвах си в сърцето артемумии.
Обичах те.
Със ножица в ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аууу!Пак ме разби!
    "Обичах те.
    Със ножица в ръка."-Страхотно,запомнящо се!Отнемащо дъха!
  • Стига резА, Кашъмов... не остана!

    Много хубав стих!
    Браво!
  • Поздравления и от мен, Тома. Ама е малко сташничко. Пластичната хирургия май не е много подходяща за старите албуми...
    Да оставим спомените такива, каквито са и там, където са. Така май е по-добре...
    Или поне аз така мисля...
    Щото не е ясно, като "срежеш" някой стар албум какво точно ще излезе от "срязаното"...
  • Лелеее! Страшно е!
  • Поздравления, Тома!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...