Ревнувам тишината между нас,
изплувала от времето отминало.
И слушам аз стрелките в късен час,
отмерват пак минутите изминали.
Дохожда миг на глуха самота,
и вялите ми мисли плахо тръпнат.
Над мен пулсира глуха сивота
и призрачна в сърцето ми замръква.
А вятърът в прозореца бучи,
в полето на душата ми се втурна.
Остана там и сладостно ечи,
на чувствата с емоцията бурна. ...